Автор: Max Milo Éditions2 ноември 2023 г.Решението на Русия да не

Автор: Max Milo Éditions

2 ноември 2023 година

" Решението на Русия да не демонстрира безразсъден възторг е умно решение, до момента в който в Европа, в случай че не деянията подобен възторг, ви считат за антисемит, което ми се коства доста пресилено и най-много блокира всяка опция за договаряния. Това че израелците са доста недоволни, ядосани, ядосани е разбираемо. Това, че палестинците са ядосани, недоволни и ядосани също е разбираемо. Добре разбираме за какво се бият. Поставете се на тяхно място - щяхме да се бием за същото нещо: в случай че бяхме израелци, щяхме да пазиме страната си; в случай че бяхме палестинци - щяхме да се опитваме да защитим земите си. Щяхме да създадем безусловно същото нещо, в случай че бяхме на мястото и на двете страни. Но ние не сме нито палестинци, нито израелци и би трябвало да помогнем по едно и също време и на едните, и на другите да разрешат своя проблем, имайки привилегията на оня, който е отвън спора.

И както казахме първоначално, без значение дали Хамас е терорист или не, Израел беше роден от терористично придвижване, това е действителност. Това значи, че не е немислимо да считаме, че Палестина или една палестинска страна също ще се роди от тероризъм, както беше родена страната Израел. Трябва да помислим за това. Това, че израелците се пазят против терористичните атентати, е изцяло законно. Това, че палестинците отвръщат на ударите, които са несъразмерни, също е законно - интернационалното право им дава това право. Но ние сме нито единият, нито другият. Не бива да забравяме това. Имаме привилегията да можем да имам положителни контакти и с едните, и с другите и точно това би трябвало да използваме, с цел да бъдем градивни. Няма никаква изгода да бъдем единствено за едните, или единствено за другите еднопосочно и без нюанси. Това е спор, в който сме видели още преди години, че и едните, и другите вършат неточности. Това е реалност и би трябвало да имаме поради, че и едните, и другите вършат неточности, а освен едните или единствено другите ", споделя казва Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Полковник, специалист по химически и нуклеарни оръжия, подготвен за битка с тероризма и противопартизанска война, вие сте проектирали Центъра за филантропично разминиране в Женева и неговата система за ръководство на информацията за противоминните дейности в границите на Организация на обединените нации. Бяхте началник на доктрината за мироподдържащите интервенции в Ню Йорк и зает в Африка в НАТО. Ръководили сте битката против разпространяването на леки оръжия и сте създател на няколко книги за разузнаването, асиметричната война и тероризма и в частност тази, която бе издадена от издателство “Макс благо ” - Vaincre le terrorisme djihadiste (Да победим джихадисткия тероризъм). Това, което се случи в Израел на 7 октомври, причинявайки гибелта на 1500 души от израелска страна, тероризъм ли е този акт на Хамас тероризъм ли е?

- Очевидно това е доста сензитивен въпрос, по който чухме всичко в другите медии. Ще загатна въпроса, който бе заложен на една представителка на “Непокорната Франция ” от публицист, който я попита дали Хамас е съпротивителното придвижване или терористична организация. Този въпрос не е нов, тъй като доста се е говорело за борците за независимост и за терористите. В една  енциклопедия за тероризма, която върших, Хамас е в листата на терористичните организации. Но когато се зададе въпроса, би трябвало да внимаваме да не изпадаме в черно-бяло мислене. Когато зададете въпроса дали това е съпротивителна организация, вие имате поради крайната цел на придвижването. Когато попитате дали това е терористична организация, вие се позовавате на метода на придвижването за постигането на неговата цел. Следователно то може да бъде по едно и също време съпротивително придвижване и терористично придвижване. Защо би трябвало да внимаваме с това? Защото видяхме, че в историята доста страни са произлезли от тероризма, Израел да вземем за пример, само че други страни също имат терористично минало, тъй че би трябвало да забележим какво е тероризмът. Днес има наклонност той да се употребява като анатема, само че в реалност това е способ и е значимо да разберем по какъв начин работи този способ, тъй като точно той предопределя метода на битка против тероризма. Затова постоянно съм се противопоставял на използването на думата терорист, само с цел да се охарактеризира или жигосах една група. Често това не носи кой знае какво, не дава тенденция по какъв начин да се реши казуса. Хамас съществува от 1987 година От 2005 година, откогато Хамас е на власт в Газа, израелската войска е провела 15 интервенции в линията Газа и нито една от тях не е съумяла да го победи. Следователно не е задоволително да се употребяват прилагателни. Тези прилагателни би трябвало да ни дават насоки за метода на битка против придвижването.

Както споделих, думата тероризъм се употребява малко лековато, в случай че мога по този начин да се изразя, доколкото няма единствено един тероризъм, има разнообразни форми на тероризъм. И в енциклопедията, която писах преди няколко години, говорех за “тероризми ”. Това е малко спорно, защото, както споделих, тероризмът е способ. Но в действителност желаех да слага акцент върху обстоятелството, че има няколко метода да се прегледа въпроса за тероризма и че против всяко придвижване би трябвало да се води война със характерни способи, които подхождат на спецификата на този тероризъм.  Това ми се коства доста значимо, тъй като до момента във Франция и другаде, постоянно са се борели против тероризма по този начин, като че ли става дума за едносъставен феномен и на процедура се използваха едни и същи способи, още от времето на “Пряко деяние ” през 80-те година на ХХ век до момента. Усъвършенстваха се някои способи, само че общо взето е едно и също нещо. Няма еволюция в осмислянето на тактиката за битка с тероризма и това е повода, заради която понастоящем Франция няма да реши своя проблем с тероризма и евентуално ще продължава да го има дълго време, тъй като удря от страната на пирона, в случай че мога по този начин да се изразя. Има принадлежности, има хора, които безспорно добре си правят работата, само че ги употребяват погрешно. Затова интервенцията на Хамас “Бурята Ал Акса ” в Израел още веднъж даде мотив да се заприказва за тероризма, точно поради този драматичен атентат против учителя в Арас, и още веднъж се употребяват думи, без да знаят какво значат в действителност.

Затово ми се желае по-малко да жигосваме хората, да останем на техническо равнище и по този начин да дефинираме нещата, че да имаме инструмент за битка против. И, с цел да се върна към образеца, който загатнах доскоро, за представителката на “Непокорната Франция ”, тя сподели, че Хамас е съпротивително придвижване и отговорът ѝ не е неверен по отношение на заложения въпрос. Би могло да се каже, че това е съпротивително придвижване, което употребява терористичи способи. Така би било по-изчерпателно. Но това е съпротивително придвижване и ще напомня по този мотив, че думата Хамас значи придвижване за опозиция. Освен това, резолюция 45/130 от 1990 година дава на палестинците законното право на опозиция против израелската окупация посредством въоръжена битка. Следователно това е нещо, което е несъмнено в интернационалното право, само че би трябвало да бъдем деликатни - фактът, че е разрешена съпротивата посредством въоръжена битка, не значи, че може да се употребяват всички способи и тероризма против цивилни лица. Така че тук би трябвало да се нюансира, тъй като при неналичието на нюанси не е вероятен разговор.

Основният мотор на радикализацията в нашите страни по отношение на това, което се случва другаде по света, главният фактор на радикализация безспорно е възприятието за неправда и това не съм го измислил аз. Има проучвания, направени от Централно разузнавателно управление на САЩ и английските разследващи служби, които демонстрират това събитие. В момента, в който това възприятие за неправда - и то освен за обществена неправда, само че и за неправда по отношение на една група -, сега, в който се свърже това възприятие за неправда с персоналния опит, се стига до феномена радикализация. Това, значи, че всички тези термини, които се употребяват, без да се мисли за следствията, които биха могли да имат, би трябвало да се употребяват по-прозорливо, с цел да не се утежни обстановката и споровете да не прелеят у нас. Затова аз персонално доста упорствам за използването на точна, съответна формулировка, която разрешава на първо място ефикасна битка против тероризма. Защото битката против тероризма може да отстрани тероризма доста елементарно, без доста средства, при изискване, че разбере вярно неговите механизми и употребява съответни политики.

- Какво е определението за тероризма?

- Това е прекрасен въпрос. Както споделих, има разнообразни видове тероризъм, само че почти би могъл да се дефинира като способ, който се състои в многократното удряне на някого, до момента в който настояванията или задачата, към която се стреми, бъде реализирана. Следователно това е развой - тероризмът е част от развой. Затова на мен персонално ми е мъчно да приема като тероризъм закононарушения, колкото и ужасни да са те - това не е нито, с цел да ги омаловажа, нито с цел да извиня едно закононарушение, да вземем за пример, убийството на Самюел Пати - само че то се вписва в един комунитаристки феномен. Това е закононарушение, което наподобява на атентатите на “Ислямска страна ” във Франция и освен там, само че изключително във Франция през 2015-2016 година - Франция бе удряна, до момента в който се съгласи да извърши задачата, която “Ислямска страна ” се стремеше да реализира, а точно изтеглянето на Франция от Сирия. Това беше нейната цел. Пак споделям, че нищо не си изобретявам, всичко това е в литературата на “Ислямска страна ” и те са го обяснили, това не е мое тълкувание. Самите ислямисти са го казали  - ще удряме, до момента в който се съгласите да се изтеглите от Сирия. В случая със Самюел Пати не става дума за това. Искането изчезва дружно с закононарушението. Чисто и просто става дума за възмездие. Отмъщение или мощно раздразнение, може да се окачестви по-различен метод, само че то не се вписва в развой, това е едно-единствено събитие. Докато тероризмът е предназначен да промени една политика или една тактика. Това е главната разлика, която ще направя и тя е значима, тъй като допуска разнообразни средства. Престъпления като това против Самюел Пати включват въпроси от вътрешната политика, до момента в който битката против “Ислямска страна ” включва повече външнополитически въпроси. Много е мъчно да се планува закононарушение, като това против Самюел Пати, тъй като тук един човек внезапно взема решение една заран да го извърши.

Тероризмът е развой, т.е. влиза в границите на тактика, затова е обмислен, може да има тактическа импровизация, само че в него няма стратегическа импровизация. Има лозунги, които са дадени, декларирани. Техниките варират. При “Ислямска страна ” се употребяват обществените мрежи, което разрешава да еволюира методът, по който се ръководи процеса, атентатите. Затова е значимо тези закононарушения да бъдат тъкмо дефинирани.

- Това, което провокира комплициране, е, че и в двата случая - и при атентатите против Самюел Пати и Доминик Бернар, и при “Ислямска страна ” в “Батаклан ”, създателите употребяват религията.

- Трябва да разберем вярно използването на религията. “Ислямска страна ”, както демонстрира името ѝ, се стремеше да сътвори ислямска страна. Но не с цел да основат тази ислямска страна, те нападнаха Париж. Причината, заради която пристигнаха в Париж, е, че нашите военни интервенции им пречеха да осъществят проектите си. В тероризма религията рядко е обвързвана с задачата. Ще ми кажете, че в тази ситуация с “Ислямска страна ” тя има за цел да сътвори халифат. Да, само че отново споделям, че при осъществяването на тероризъм религията дава единствено програмен продукт, в случай че щете, режим на работа. За един ислямист понятието победа е обвързвано с обстоятелството, че той поставя старания да направи нещо. Това е определението на думата джихад - да поставя старания, с цел да реализира нещо. Това не значи безусловно да унищожи съперника. Това значи просто, че той поставя старания да го унищожи. Това е значимото. Затова вие постоянно имате джихадистки атентати - това беше типично, да вземем за пример, за причинителя на ужасния атентат с камион в Ница. Той е имал подправени оръжия. Те нямаше да му послужат за нищо, като се изключи че щяха да покажат неговата решителност. Това е доста значимо да се разбере като тактика, тъй като бихме могли да си представим в една контратерористична тактика да се разреши на хората да показват своето неодобрение на глас, а не да ги тласкат да го вършат посредством принуждение. Това би било задоволително.

Знам, че виждайки тези атентати, постоянно имаме възприятието, че в тях има разрушителна полуда и че те са разрушителни, въпросът не е в това. Но когато четем анализите, направени от “Ислямска страна ” на тези дейности, виждаме, че постоянно задачата е доста по-фина, в сравнение с си представяме. Помните, да вземем за пример, че през 2016 имаше атентат против нощен гей клуб в Орландо, Флорида. В разбора, който му направи “Ислямска страна ”, те споделиха, че е било неточност да се прави атентат в гей клуб. Когато видяхме това, ние казахме “да, несъмнено, ислямистите не обичат гейовете, обикновено е, че са умъртвили гейове ”. А анализът на “Ислямска страна ” е доста по-проницателен - той споделя: фактът, че се прави атентат в нощен гей клуб отклонява вниманието от посланието; нашата цел не е да убиваме гейове, а да накараме американците да спрат военната си интервенция в Сирия, атентатът е единствено средство за реализиране на това нещо. Така че терористичният атентат има доста по-хитра функционалност, в сравнение с това, което нашите медии или специалисти споделят. Очевидно във Франция има спомагателен феномен - това е императивът за секуларизъм, има някакъв боязън от религията и то освен от мюсюлманите, само че и от християните, заради което доста бързо казусът се трансферира към религиозния въпрос. Но за терориста религията е единствено режим на работа, програмен продукт. Типично, джихадът значи да полагаш старания и в мюсюлманската просвета джихад не е безусловно принудително действие; джихадът се прави персонално, това е устояването на изкушенията или полагането на старания, с цел да следваш верния път, Божия път. Тоест това е по-скоро нещо позитивно, което не е безусловно принудително. Той има принудителен израз, сега, в който би трябвало да положиш старания, с цел да се бориш против съперник, само че, за разлика от западната теория, без задължението за резултат. В нашите армии военният има задължението да унищожи съперника. За един ислямист резултатът е това, че се е опитал да нанесе удар, че не е свел глава, че е бил с високо вдигната глава, че се е борил до дъно. Това е неговата победа.

Това изяснява, да вземем за пример, тази първа страница на Economiste през 2006 година, след израелската военна намеса в Южен Ливан, на която се виждаше един изцяло опустошен пейзаж, а заглавието гласеше “Насрала печели войната ”. Когато забележим толкоз опустошения, ние се питаме по какъв начин може да е спечелил, само че в реалност те завоюваха, просто тъй като имаха смелостта, дързостта, наглостта, наречете го, както желаете, да се съпротивляват на най-силната войска в Близкия изток. Те не сведоха глава и това е тяхната победа. Следователно разрушенията не носят нищо, безспорно удовлетворение от израелска страна, само че за “Хизбула ” въпросът не беше унищожаването на врага, а фактът, че се съпротивляват. Трябва да разберем този механизъм, в случай че желаеме да победим ислямисткия тероризъм. Това е годно за ислямистите. Има тероризми, който работят съгласно други правила - марксистки тероризъм, тероризмът на нормалното право, както аз го назовавам, наркотероризмът и така нататък Всеки път има разнообразни логики, които се ползват по друг метод.

- Да се върнем към събитията от 7 октомври и следствията от тях. Палестинската национална опозиция се промени с появяването на “Мюсюлманските братя ” и на Хамас в Газа. Може ли също да я определим като джихадистки тероризъм?

- Хамас е доста зле разбрана формация. Това е формация, която се въодушевява от доктрината на “Мюсюлманските братя ”, която беше основана в края на 20-те години на ХХ век в Египет, с цел да се бори против британците. По това време, с цел да обединят другите групи, даже племена, съставляващи египетското общество, използваха исляма и това е доктрината на “Мюсюлманските братя ”, т.е. предизвиква се практикуването на исляма и изхождайки от тази процедура, те съумяват да основат антиколониално революционно придвижване. Тази концепция да се сътвори опозиция на основата на религията беше продължена от Хамас. Но, за разлика от “Мюсюлманските братя ”, Хамас не предлага внедряването на исляма преди организирането на опозиция. Той възхвалява първо съпротивата, тъй като казусът на Хамас е израелското наличие, и по-късно развиване на ислямско общество. Така че идеологически и стратегически това е нещо друго от “Мюсюлманските братя ”. Мобилизационният резултат, знамето, което сплотява хората в една ера, в която Хамас се появи - обичайно палестинската опозиция беше марксистка и тя беше подпомагана от страните от Изтока от 50-те до края на 80-те години, само че марксисткият модел не беше добре признат от арабското население и от края на 80-те години имаше равнодушие към него, сега, в който Хамас се появи - концепцията да се обединят хората не под знамето на марксизма, а на исляма не значи безусловно, че Хамас е религиозно придвижване. Той употребява религията като сплотяваща връзка, отново споделям, че това е ислямски шовинизъм. И когато човек чете хартата на Хамас - множеството коментатори с удоволствие цитират хартата от 1988 година, написана по времето на основаването на Хамас, където безспорно е по-силно застъпен ислямът, с цел да сплоти съпротивата - само че през днешния ден Хамас има нова харта, която има доста малко общи детайли с предходната харта и в която се вижда, че религиозният аспект е като тънка нишка - той съществува, само че е доста по-малко изразен, в сравнение с в хартата от 1988 година

- Твърдата израелска десница, водена от Нетаняху, ли е виновна за възхода на Хамас?

- Не, тя не е по-отговорна за възхода на Хамас от предходните държавни управления. Това е система, в която всеки поддържа другия. Несъмнено наличието на Хамас разреши идването на власт на израелската последна десница, т.е. това е система, която се самоподдържа. От 1948 година палестинската опозиция има за цел да върне териториите, които палестинците изгубиха от 1948-а и по-късно при идващите израело-арабски спорове. Това е основата на палестинската опозиция. Палестинците се стремят да си върнат своята територия, те го вършат със средствата, които имат, т.е. средства, които повече наподобяват на тероризъм, както правеха прочее израелците по време на Британската империя преди 1948 година, по тази причина британците бяха толкоз удовлетворени да се отърват от тази Палестина, която в никакъв случай не можаха да овладеят. Така че има палестинци, които употребяват тероризма, и израелци, които отхвърлят да дискутират с терористи, които покачват равнището на насилието, а по-късно палестинците вършат същото и така нататък Това е ескалация, която приема разнообразни форми - терористичните атентати, осъществявани от Хамас през 90-те година, се смекчиха с построяването на разнообразни стени от израелците; те бяха сменени от ракети - това не е толкоз зрелищно и е по-малко смъртоносно, тъй като бомбените атентати бяха доста смъртоносни, а ракетите не чак толкоз. Но логиката отново е същата - ракетите са по-малко смъртоносни, само че те изстрелват доста ракети, точно с цел да покажат, че работят, че не са свели глава. Ясно е, че ракетите убиват хората, само че релативно по-малко. За да добиете визия - сред 2008-а и края на септември 2023 година службата за съгласуваност на филантропичната активност на Организация на обединените нации е преброила от израелска страна 315 убити, а от палестинска страна - почти 6000 убити, което в действителност демонстрира, че акциите на палестинските терористи убиват - не става дума да омаловажаваме нещата -, само че за тях е значимо да покажат, че работят, че няма да прекратят борбата си. Така че това е система, в която съвсем механично това, което прави единият, поражда отговор на другия. Това е динамичност на ескалация и това, което се случи на 7 октомври, е ново равнище на ескалацията.

- До края на септември 2023 година имаше 20 пъти по-малко убити - както израелци, по този начин и палестинци. Как ще окачествите отговора на израелската войска, по-конкретно против онази болница в Газа, в която починаха няколкостотин души?

- Първо, с цел да бъдем изцяло почтени, не знаем дали израелците са стреляли против тази болница. Това е първото нещо. Има доста индикации в тази посока, само че има други индикации в другата посока, тъй че тук би трябвало да останем допустимо най-обективни, както при всички  кланета, без значение дали са тук, в Украйна, или другаде. Би трябвало да може да се възложат интернационалните, справедливи и безпристрастни следствия, тъй че да се дефинира отговорността. За тази болница, както споделих, не знам кой е виновен, само че забавното е, че за арабския свят това е Израел, с право или не. Това е забавно събитие, тъй като демонстрира, че даже и да не сте отговорни за един случай или акцидент, или закононарушение, в последна сметка това ще повлияе на държанието на хората, които ви следят. И мисля, че без значение дали е отговорен или не, Израел би трябвало да има поради това усещане, тъй като то породи яростни реакции в целия арабски свят и те биха могли да се проявят даже в нашите страни, реакции от вида на тази на Мохамед Мерах, тъй че би трябвало да бъдем доста деликатни. Затова аз съм срещу потреблението на думи, които жигосват по черно-бял метод, би трябвало да се употребяват нюанси, изключително у нас, тъй като ние сме надалеч от този спор, имаме привилегията да можем да оказваме помощ и на едните, и на другите, да ги накараме да дискутират. Втози спор, както и в други, в които ние в Европа безусловно желаеме да има отмъстителни дейности, да се отвърне на удара с удар, мисля, че е нужно тъкмо противоположното - да се опитаме да забележим по какъв начин могат и едните, и другите да преодолеят своите проблеми и да съумеят да съжителстват дружно. Любопитното е, че хората в Европа не се ангажират задоволително с концепцията за преустановяване на огъня или опцията за полемики, тъй като ние на европейския континент имаме военна история, която би трябвало да ни накара да проявим повече мъдрост.

Мога да схвана, че там и от едната, и от другата страна реагират със завист, с принуждение, тъй като те са директно забъркани, неизбежно има предпочитание за възмездие, има яд, и ние щяхме да имаме, в случай че бяхме в тяхното състояние. Но ние сме в тяхното състояние, тъй че би трябвало да запазим тази привилегия на географската отдалеченост, с цел да помогнем на тези общности да живеят рационално, а не подклаждаме пламъците от едната или от другата страна.

- Както в руско-украинския спор, войната на облиците е първостепенна. Кой съгласно вас печели войната на облиците сред Израел и Палестина?

- Честният отговор е, че не знам. Наскоро един американски откривател разгласява публикация, в която посочваше, че 90 % от информацията за израело-палестинския спор, са били подправени вести. Не знам дали това е тъкмо по този начин, дали е неправилно. Това, което е несъмнено, е, че има изпитание за дезинформация. Видяхме го, да вземем за пример, с историите за обезглавените бебета. Доста забавна история, защото това пристигна от една журналистка, на която един боец бил споделил: “Един боец ми сподели, че счита, че имало обезглавени бебета ”. Следователно никой не го е видял, това е нещо, което е било казано от някой, който считал, че е по този начин. И от този миг се популяризира тази концепция или това обръщение, че палестинците са обезглавявали бебета. Говорителят на силите за защита на Израел сподели, че не знае за такова събитие и даже сподели, че няма почнало следствие на израелските въоръжени сили. В реалност всичко ни кара да мислим, че става дума за подправена вест, която беше публикувана и която през днешния ден даже представителят на израелските сили за защита на процедура опроверга, само че ние продължаваме да я чуваме в нашия ефир и телевизионни излъчвания. Тук има нещо смущаващо и това е, че никой не демонстрира въздържаност и в действителност се пробват да влошат нещата с информации, за които даже не са сигурни, че са същински. Същото нещо прочее беше и с историята с тази болница (болница “Ахли Араб ” - бел. ред.) - не знаем кой е, само че към този момент се приписва отговорността.

Във всички войни има игра с информацията, във всички войни се пробват да показват врага като злия, а себе си като положителния, това е известно. Проблемът е, че знаем, че това се прави, и все пак го експлоатираме за постигането на личните си цели. Има нещо не изключително почтено в нашия метод. Логично е, че това се случва; разумно е, че всяка от страните в един спор се пробва да дърпа чергата към себе си, това е разумно. Винаги е било и постоянно ще бъде по този начин. Ние би трябвало да вземем това под внимание. Трябва да погледнем от отдалеченост на тези неща и да заобикаляме да наливаме още масло в огъня.

- Според вас, като експерт от разузнаването, по какъв начин по този начин израелските служби не са видели какво се задава?

- Това е добър въпрос, само че който може да се изясни. Първо, когато подготвяте интервенция, както направи Хамас, вие го вършиме дискретно, това се прави професионално и в действителност е доста мъчно да се открие. Когато чувам за атентатите от 13 ноември или от 7 януари 2015 година в Париж, тези атентати също не бяха засечени. Очевидно те са претендирали логистика, съгласуваност и така нататък Много е комплицирано да бъдат засечени. Египетските служби споделиха, че са предизвестили службите на израелското държавно управление, че се готви нещо огромно. Тази информация ми се коства забавна, тъй като ненапълно е като тези, които споделят, че Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE - френското разузнаване, бел. ред.) е предизвестила американците за 11 септември 2001 година Това е забавно, тъй като когато една разследваща работа получи информация, че ще се случи нещо огромно, какво може да направи с нея? Нищо. Сега не знаем какво тъкмо е било казано и евентуално е имало и други информации, не знам, само че в случай че се придържам към това, което излеез в пресата, в случай че аз бях началник на израелското разузнаване, щях да кажа: “Добре, доста благо, че ми казвате, че ще се случи нещо огромно, само че какво значи нещо огромно? Голяма кола-бомба? Голям камион-бомба? ”. Това нищо не значи. Това значи всичко и нищо. И по кое време ще се случи това? Къде ще се случи? И по този начин нататък и по този начин нататък.

Когато се приказва за разузнаване - и апропо е същото нещо като с 11 септември - имаше доста разследващи служби, които споделиха “ще има отклонени самолети, считаме, че самолетите могат да се разбият над Ню Йорк ” и така нататък Но в страна като Съединени американски щати, където има хиляди, десетки, стотици хиляди излитания на ден, когато ви кажат “ще има атентат, ще бъде отклонен аероплан ”, какво може да извършите? Не може да блокирате изцяло една страна, единствено тъй като са ви споделили, че ще бъде отклонен аероплан, това не е задоволително, с цел да предприемете нещо с големи последици. И също така разследващите служби не са Супермен. Работи се с първична информация, би трябвало да има адекватност на постъпващата информация, тя би трябвало да бъде доказана и така нататък Чувам, да споделят, че е трябвало да се вземат ограничения, само че вие даже не знаете какви ограничения - може да се вземат 300 000 ограничения, когато ви кажат, че нещо огромно ще се случи, или че палестинците провеждат нещо огромно.

Несъмнено израелците не са уловили знаците и признаците, което щеше да им разреши да виждат подготовката на тази интервенция, само че, въпреки това, от никого не може да се желае невъзможното, всяка работа можеше да го пропусне, а израелските служби постоянно малко са ги поставяли на фундамент. В Европа постоянно споделят “те са най-хубавите ”. Не, това не е тъкмо по този начин. Работих с израелските служби и те не са освен това от нас. Те са доста, доста мощни в откриването и най-много следенето на тероризма в света, те имат доста значима мрежа от информатори в света - еврейската общественост, която работи с тях и им обезпечава неповторима и международна мрежа за разкриване. Затова израелските служби бяха доста мощни в засичането и откриването на терористи, изчезнали неразбираемо къде. Но когато приказваме за стратегическа оценка на обстановката, там службите винаги  са проявявали огромни недостатъци, като други европейски служби прочее, тъй като са доста идеологизирани служби, с други думи има някакво пресилено самочувствие, заради което са склонни да не проучват обстановката такава, каквато е. Те имат отлични анализатори, само че постоянно пенсионирани - шеф на Мосад или на Аман, военното разузнаване, или на Шабак, службата за сигурност. Това са хора, които имат доста по-нюансирано схващане от политиците на палестинския проблем, да вземем за пример. Бях обучаван с израелски сътрудници, тъй че ги познавам. И хората, които познавам, са доста по-интелигентни, доста по-проницателни, в сравнение с нашите политици в оценката им за обстановката в Израел. Те са доста по-прозорливи. Познават подтекста, което постоянно им разрешава по-добра преценка на нещата. Но институционалният подтекст постоянно прави сложна появяването на тази информация, просто тъй като политическата власт взима тази информация, която ѝ подхожда. И това важи за всички страни, Израел е явен случай, тъй като те са под непрекъсната опасност, само че в реалност всички страни имат същия проблем и той е, че те чуват от своите служби единствено това, което желаят да чуят, и това, което пасва на тяхната визия за обстановката.

Службите за сигурност по принцип имат по-проницателен, по-малко идеологически взор, приказвам съответно за израелските служби по палестинския въпрос. Ще бъдете сюрпризирани да видите, че у нас се не разрешава свободата на словото или вкарват в пандиза, най-малкото арестуват хора поради това, че са споделили неща, които израелските служби знаят доста от дълго време и споделят доста от дълго време. И това е абсурд - ние сме по-големи католици от папата, в сравнение с в Израел. Понякога имам възприятието, че нашите политици мислят, че израелците са идиоти. Това въобще не е по този начин. Когато погледнете израелската преса, тя е доста по-прозорлива, доста повече осъзнава проблемите, въпросите за връзките с палестинците и така нататък Ние, естествено, чуваме политиците, а политиците имат изцяло друг дискурс. Но в случай че погледнете пресата, в случай че погледнете разследващите служби и даже израелската войска, ще забележите, че има хора, които имат доста по-разумен разбор на обстановката, в сравнение с нашите лични политици.

- Според вас какво съставлява тази офанзива от 7 октомври за Израел?

- Първо, има резултат на изненадата, както има резултат на изумлението, каквито вие във Франция преживяхте на 7 януари или на 13 ноември 2015 година Има го този резултат на изумлението. Хората живеят с чувството за относителна сигурност, знаят, че всичко може да се случи, само че имат някаква възприятие за сигурност и внезапно се случва това в Израел. Не знам каква е била действителната цел на Хамас, макар че считам, че концепцията е била да привлекат вниманието на арабския свят върху ситуацията на палестинците. Но от израелска страна сигурно има някакво осъзнаване, тъй като когато забележим реакцията в Израел, естествено има сближение на националното единение, както след всяка злополука, засегнала една страна, хората се сплотяват и има взаимност в помощ на хората, които са били наранени от офанзивите. Но има също - и това е забавно - едно осъзнаване на израелците, тъй като тази интервенция, наречена “Бурята на Ал Акса ”, не се е появила като гръм в ясно небе. От началото на годината в Израел има подтекст на напрежение, което се разви сред палестинците и израелските управляващи, редом на проблемите сред израелските управляващи и тяхното лично население прочее, само че имаше много доста напрежение. Катар, да вземем за пример, понижи финансирането си за линията Газа и за Палестинската власт. Отново имаше лишаване на парцели в окупираните територии на Западния бряг на река Йордан и на първо място имаше, в седмиците предшестващи интервенцията на Хамас, повтарящи се нахлувания на няколкостотин - споделиха хиляди, само че не мога да го потвърдя - на няколкостотин ултрарелигиозни на Еспланадата на джамиите и към джамията “Ал Акса ”. И може би неслучайно тази интервенция се споделя “Бурята “Ал Акса ”.

Така че може би това е кулминационната точка на поредност от събития, която не доловихме тук, тъй като нашите медии въобще не говореха за това. Нашите медии по принцип поддържат израелската последна десница, тъй че това са неща, за които въобще не се приказва, само че това е действителност и израелската преса отразяваше това напрежение и даже при започване на октомври в израелската преса към този момент се говореше, че това може да прерасне в нещо по-значително.  Това е изненада за нас, тъй като не се интересуваме от детайлите на израелската политика, само че в реалност израелците знаеха, че това може да докара до нещо по-сериозно. Оттук евентуално и предизвестията, които са били отправени от египетски медиатори и евентуално през египетския дипломатически канал към израелските управляващи, че нещо огромно може да се случи, тъй като в действителност в израелската преса се виждаше още в края на септември, че ситуацията е взривоопасно. Дали израелските управляващи ще употребяват този случай, с цел да вкарат други политики, можем единствено да гадаем, не знам.

- Какъв е изходът от този спор за израелците?

- Не можем да кажем какъв ще е изходът за израелците. Трябва да кажем какъв е изходът за израелците и палестинците, тъй като спорът ще завърши единствено когато и двете страни реализиран интереса си и мисля, че не трябва да забравяме това. Палестинците имаха право на територия. Ще напомня, че на 29 ноември 1947 година резолюция 181 на Общото заседание на Организация на обединените нации планува основаването на две страни. Две страни, а не една. Когато четете резолюцията, документ А приказва за арабска страна, документ Б за еврейска страна и, на трето място, една обособена единица с интернационално ръководство, която би трябвало да бъде Йерусалим. Това беше концепцията. Беше концепцията, тъй като в реалност от 29 ноември 1947 година никой не приложи каквото и да било. Това поредно неспазване на резолюциите на Организация на обединените нации, което имаше резултата на снежната топка - по-късно имаше резолюция 242 на Организация на обединените нации за евакуиране на израелците от окупираните територии, всички тези резолюции, които не бяха спазени или бяха спазени ненапълно, единствено подхраниха източниците на напрежение и на спорове. И ето ни тук, откакто в продължение на 75 години безусловно не се спазваше интернационалното право и от двете страни. От една страна, тези, които се съпротивляваха, употребявайки терористичния способ, който не е допустим, само че отново споделям, че те имат право да се съпротивляват, това е значимо да се каже. Може да се спори за метода, само че те имаха право да се съпротивляват и е законно да се съпротивляват. А въпреки това - една страна, която в никакъв случай не е спазвала своите задължения. Тоест имаме обстановка, която само се е влошавала. Преди 30 години със споразуменията от Осло си мислехме, че е достигнато някакво равнище на мъдрост, което ще разреши нещо да се построи, а след това всичко рухна. И ето ни в обстановка, в която - доста парадоксално - от една страна е израелското държавно управление, което не желае да дискутира с Хамас, тъй като Хамас не признава израелското държавно управление, в Хартата на Хамас се приказва за ционистко образувание, а от другата страна има - и повода, заради която Хамас не желае да признае страната Израел, е, че страната Израел в никакъв случай не е определяла своите граница - тъй че Хамас не желае, признавайки Израел без избрани граници, да даде земите, за които той самият претендира. Тоест има израелска страна, която от 1948 година не е определила своите граници и това прочее е решение, взето от самия Бен Гурион, когато той и неговият кабинет основават главния документ, провъзгласяващ независимостта на Израел. Те са обсъждали въпроса за границите и дали би трябвало да го включат в документа и са решили да не го включват - постоянно е съществувала тази концепция, че границите на Израел могат да се реалокират. А от палестинска страна, тези, които се борят за земя, за своята земя, явно не могат да признаят някой, който счита тяхната земя за своя. И това е ситуацията от 1948 година с всички епизоди на война и неизпълнени резолюции и така нататък и тъй наречените Така че през днешния ден би трябвало да се стигне до такава степен, че някой - постоянно са се надявали, че това са Съединени американски щати, тъй като те имаха, не знам дали имат към момента, само че най-малко имаха прочут честен престиж в района, освен в Израел, само че и в района, и в резултат на това биха могли да станат кръстник на съглашение, което да се заеме с целия проблем от нулата, да дефинира границите, да даде избрана изясненост в един спор, в който едните артисти имат артистична несигурност в метода, по който се виждат в бъдещето. Не знам за какво го вършат.

- Но смятате ли, че Израел има за цел решение с две страни?

- Да речем, че не го демонстрират.

- Смяташе се, че израело-палестинския спор е станал вторичен. Събитията от 7 октомври го върнаха на първи проект. Ще обърка ли плануваното помиряване сред Израел и Саудитска Арабия и а